Не слушайте ламерските обяснения на тези по телевизията – правенето на зимнина е напълно безопасно, бабите ни са го правили, прабабите ни също и са били дори по-здрави от нас. Аз правя зимнина вече четири години и не съм имала неуспехи. Развалена консерва няма как да изядете освен ако не сте напълно лишени от обоняние или вкус или и двете едновременно. Стига да спазите рецептата успеха е напълно гарантиран.

Та да се върнем на думата за сливовия нектар – киселичък се получава, но с една лъжичка захар ще се хареса на повечето хора. Мен и кисел ми допада без никакви подслаждания.Ето и как го направих:

Рецепта за сливов нектар

Плодовете за нектара трябва да са напълно узрели. Слагат се на  котлонав тенджера или тава за варене на сладко и се покриват, за да се задушат. Няма нужда от добавяне на допълнително вода, понеже самите сливи си пускат доста сок, а и консервите по принцип не би трябвало да съдържат вода, освен ако не е изрично упоменато.

Размекнатите сливи се изстискват с ръчна преса за картофи. По мое скромно мнение този уред е много полезен – изкарва пюрето, в него остават максимално сухи люспи и костилки. Недостатъкът му е, че трябва да се внимава със силата на стискане, за да не пробият костилките алуминиевия решетъчен съд. Така най-лесно ще изкарате пюрето, а костилките и принципно по-киселите люспи остават навън. Опитах варианта и с претриване през сито, но с пресата е далеч по-ефективно и бързо.

Полученото пюре от сливи се загрява на котлона и му се добавя по 80-100 грама захар на килограм пюре. Важно е пюрето да се налива горещо в бурканите.

А като казах буркани, те също трябва да се подготвят предварително. Първо се измиват с обикновено веро, след което в тях се налива горещ разтвор на сода каустик (75 грама на 10 литра вода). Така бурканите преседяват поне 15 минути, след което се изплакват с няколко води обилно. Преди наливането на сливовия нектар, бурканите трябва да се загреят във фурната, за да не се спукат. В книгата на баба препоръчват и увиването им във вестник, но тази стъпка съвсем успешно може да се пропусне.  Бурканите се пълнят догоре. Затварят се с предварително изкиснати в гореща вода с веро и измити с гореща вода капачки за буркани. Обръщат се веднага с капака надолу, за да се стерилизира цялата вътрешна повърхност на капака и буркана.

И това е!

Та едно лято и половин бременност по-късно съм отново на линия. С наближаването на зимата и идването на бебето осъзнавам колко уникално неподготвена съм за всичко предстоящо. Безметежният ми, леко бохемски живот ще се промени напълно – ще трябва да си наложа по-стриктен график, за да успявам с всичките си задължения, да се науча да планирам предварително доста повече неща от досега. Но всичко с времето си

А това е част от зимнината – сливов нектар

От няколко седмици обещавах и най-после направих една доза толумбички, но останалия, неизползван за тях сироп сърце не ми даде да изхвърля. В моята кухня нищо не се изхвърля, ако може да се употреби по някакъв начин. Та ето ме мен с две кафени чаши захарен сироп и силен сърбеж в ръцете да направя нещо с него. Повъртях се из книгите, из нета – не намирам нищо интригуващо  и си казах, че е време за експерименти. Така се роди една нова рецепта в репертоара ми.  Далеч от съвършенното, но убийствено вкусно в комбинация с мляко. Идеалната комбинация за следобедна закуска.

Ето я и рецептата:

Какаови сладки за потапяне в мляко

Продукти:

1 кафена чаша захарен сироп

1/2 кафена чаша олио

1 ч. л. сода бикарбонат

1/2 ч. л. бакпулвер

3 с. л. какао

2 кафени чаши брашно

Приготвяне:
Фурната се загрява предварително до 180 градуса!

Сиропът се сипва в купа и към него се добавя олиото. Брашното се смесва с бакпулвера, содата бикарбонат и какаото и се пресяват заедно. Сухите съставки се приабвят към купата със сиропа и олиото и се замесва тесто. От тестото се откъсват топчета и се подреждат в тава, постлана с хартия за печене.

Сладките се изпичат за 10-12 минути. Оставят се да изстинат напълно преди консумация. За препоръчване е да се хапват след потапяне в топла чаша мляко.

Да ви е сладко!

Идеята за точно този вид се роди по време на съвсем скорошно посещение на Копривщица – мъничкото градче беше затрупано с толкова много  прекрасен сняг! Скоро ще пусна снимки от това пътуване, което си беше странно изживяване – особено отиването до там и обратно с БДЖ , но за това по-натам. Виждала съм много опити да се направи дизайн с български мотиви и винаги ми е правело впечатление, че се получава твърде претрупано, твърде кичозно и не интересно. Опитах се да направя нещо по-живо, забавно и използваемо. Какво мислите, успях ли?

За всеки, който ме познава не е тайна, че обожавам да приготвям сладки неща. Не се сещам за по-голямо изкушение да влезна в кухнята от някоя нова рецепта за сладки, кифли или торта. Тези пурички обаче бяха истинско предизвикателство – трябваше да станат като “на баба”, с единствената подсказка, че се използвала мас. Рецептата разработвам от доста време насам – тествах, променях съставки, продукти, количества, опитвах най-различни сладка и завивания.  Всеки път обаче бабините сладки ми се изплъзваха – или се получаваха твърде ронливи, или твърде сухи, понякога сладкото изтичаше, но всичко това само ги правеше още по-интересна задача. Това е първата рецепта, до която достигам сама и за моя радост снощи получи пълно одобрение! Сладките от снимката едвам дочакаха сутринта и веднага след това изчезнаха, заедно с топлата чаша мляко за закуска. Да, изключително нездравословна закуска, но на кой му пука – такова удоволствие не се пропуска!

Ето я и рецептата:

Продукти:

1 жълтък

5 с. л. маргарин

1 1/2 ч. л. мас

2 с. л. пудра захар

2 с. л. вода

160 гр. брашно

мармалад по избор

пудра захар за поръсване

Приготвяне:

Фурната се загрява до 180 градуса.

Жълтъка се смесва с мазнините и се разбърква много добре докато се получи хомогенна смес. След това се добавят пудрата захар и водата. Последно се добавя брашното – на веднъж и се бърка – първо с лъжица, после с ръце, колкото да се оформи топка. Топката се разточва на правоъгълна кора с дебелина от половин сантиметър. От нея се изрязват квадрати. Във всеки квадрат се поставя по една чаена лъжичка от мармалада на ивица, успоредно на една от страните. След това се навива – първо страната, на която мармалада е успореден се слага върху него и после на руло. Краищата на рулото се притискат и потупват няколко пъти, за да не са остри. Пуричките се слагат в тава  – ненамазнена емайлирана – не залепват.  Изпичат се до леко покафевяване на страните, на които лежат. Трябва да са светли. Веднага след изваждането от фурната тавата се разклаща, за да се отделят пуричките. Оставят се да изстинат 5 минути, след което се наръсват с пудра захар и се сервират.

А сега по-подробно – най-важното при тези пурички са продуктите. Колкото по-качествени, толкова по-добре. Това особено важи за маргарина – пробвах най-различни марки, но Deli дава най-добър резултат.  Мармалада – задължително гъст и лепкав. Всяко по-рядко сладко ги разкисва, а и изтича. В случая ползвам от череши, но това определено не е важно. Мармалада направих миналата пролет от хрущялки. Тогава ме беше много яд, че се получи гъст и лепкав, но се оказа изключително добър за печене. За мазане на филия не става, но е незаменим при печене на кифли.

Кифлите са една друга история, за която по-натам ще разказвам

Меню за февруари

Седмица 6

Сряда, 10 февруари 2010 – Грах с яйца и кашкавал

Четвъртък, 11 февруари 2010 – Вита баница със сирене

Петък, 12 февруари 2010 – Киш Лорен

Събота, 13 февруари 2010 – Лучена супа

Неделя, 14 февруари 2010 – Ризото с гъби

Седмица 7

Понеделник, 15 февруари 2010 – Скумрия на скара с гарнитура от задушени зеленчуци

Вторник, 16 февруари 2010 – Пица

Сряда, 17 февруари 2010 – Боб чорба

Четвъртък, 18 февруари 2010 – Картофени кюфтета

Петък, 19 февруари 2010 – Спагети Карбонара

Събота, 20 февруари 2010 – Миш маш

Неделя, 21 февруари 2010 – Солени палачинки

Седмица 8

Понеделник, 22 февруари 2010 – Яхния от картофи

Вторник, 23 февруари 2010 – Сарми в лозови листа

Сряда, 24 февруари 2010 – Пица

Четвъртък, 25 февруари 2010 – Супа борш

Петък, 26 февруари 2010 – Скумрия в доматен сос

Събота, 27 февруари 2010 – Пълнени картофи

Неделя, 28 февруари 2010 -  Кюфтета

*Менюто се отнася за вечерите. За закуска – предстои

Снимка: Боряна Костова

Откога чакам да ни се случи толкова хубава зима, колкото тази – съвсем истинска, като тези от детството ми, когато грабвахме шейните  и се пързаляхме докато вече не можем да изкачим хълмчетата в квартала

Хубаво натрупалия сняг е толкова красив, но по никакъв начин не ме подтиква да ида на пазар за продукти за някое ново ястие. За това се възползвах от наличната зимнина и запаса от лук, за да приготвя съвсем простичък и бърз зелен фасул плакия. Това е най-бързо приготвящото се ястие за което въобще мога да се сетя, а същевременно и много вкусно. Двадесет минути са напълно достатъчни за приготвянето му – от рязането на лука до сервирането. Зеления фасул плакия  е и изгодно ястие – на порция се падат по някакви стотинки, което в сегашната обстановка е сериозно предимство за много домакини (и за мен включително).  Ето и рецептата.

Tartelette

La Tartine Gourmande

Cannelle et Vanille

Flagrante Delicia

The Knead of Bread

• Зелен фасул плакия
• Киш Лорен
• Френска лучена супа