Боряна Костова

От няколко седмици обещавах и най-после направих една доза толумбички, но останалия, неизползван за тях сироп сърце не ми даде да изхвърля. В моята кухня нищо не се изхвърля, ако може да се употреби по някакъв начин. Та ето ме мен с две кафени чаши захарен сироп и силен сърбеж в ръцете да направя нещо с него. Повъртях се из книгите, из нета – не намирам нищо интригуващо  и си казах, че е време за експерименти. Така се роди една нова рецепта в репертоара ми.  Далеч от съвършенното, но убийствено вкусно в комбинация с мляко. Идеалната комбинация за следобедна закуска.

Ето я и рецептата:

Какаови сладки за потапяне в мляко

Продукти:

1 кафена чаша захарен сироп

1/2 кафена чаша олио

1 ч. л. сода бикарбонат

1/2 ч. л. бакпулвер

3 с. л. какао

2 кафени чаши брашно

Приготвяне:
Фурната се загрява предварително до 180 градуса!

Сиропът се сипва в купа и към него се добавя олиото. Брашното се смесва с бакпулвера, содата бикарбонат и какаото и се пресяват заедно. Сухите съставки се приабвят към купата със сиропа и олиото и се замесва тесто. От тестото се откъсват топчета и се подреждат в тава, постлана с хартия за печене.

Сладките се изпичат за 10-12 минути. Оставят се да изстинат напълно преди консумация. За препоръчване е да се хапват след потапяне в топла чаша мляко.

Да ви е сладко!

прочети коментари (0)

Хубаво е когато времето върви бързо и не усетиш как е минал цял месец. Още по-хубаво е като видиш резултатите от този месец на усилена работа. Надявам се скоро да мога да споделя всичко, но за сега само една рецепта. Бързичка, лесна, евтина. Рецепта за моментите, в които няма кой знае какви продукти в къщи, не ви се пазарува, а ви се хапва нещо вкусничко. Вървят чудесно с чай или сладко или мед – въпрос на избор.

Рецептата открих в една мнооого стара книга – отворих на случайна страница и сготвих първата рецепта, която ми се изпречи пред погледа. Беше един от онези моменти, в които ама въобще не знам какво ми се готви, но пък не мога да стоя далеч от кухнята. Нямах и много време на разположение, но бисквитите станаха изключително бързо, въпреки рязането с къдравия нож и набождането с клечка от кибрит. Пет минути мерене на продукти и месене на тесто, десет минути разточване, рязане, декориране и подреждане в тавите, десет минути изпичане на 180 градуса и пет минути изстиване.

Ето я  и рецептата в оригинален вид:

Продукти:

3 яйца

5 супени лъжици захар

3 супени лъжици олио

1 чаена лъжичка сода

1 чаена лъжичка бакпулвер

1 пакетче ванилия

брашно колкото поеме

Приготвяне:

От продуктите се замесва тесто. Разточва се на пласт с ширина 8 сантиметра. Нарязва се на ленти, широки 2-3 сантиметра, а след това лентите се режат напреко и се оформят бисквити, които се надупчват с кибритена клечка. Най-добре е бисквитите да се нарязват с готварски резец, за да се оформят с къдрави краища. Пекат се докато леко порозовеят.

прочети коментари (0)

Като върл фен на Том и Джери винаги съм се чудила как се правят тези пайове и сладкиши с които се замерят постоянно.  Откакто започнах да готвя правя различни опити за десерти в тесто и фленовете станаха мои любими десерти. Затворените отгоре пайове са твърде тежки за моя вкус, а флена има само една коричка отдолу, която колкото по-тънка, толкова по-добре. При последния ми опит коричката стана два пъти по-дебела, отколкото ми се искаше, но при липса на рингове за флен се наложи да използвам друг тип съд, който не позволи да се сложи в него тънко разточена кора. След няколко опита се отказах и я разточих на 4 милиметра, вместо на 2.  Въпреки това, десертът се получи прекрасен. При фленовете, както и при всички теста с масло, номера е колкото се може по-малко да се работи с ръце. Иначе маслото се размеква и тестото става по-твърдо. Преди забъркването на тестото е хубаво маслото да е хладно – като докоснете купата отвън да се усеща лека разлика. Тези два прости принципа са гаранция за хубаво тесто

Другото предизвикателство, както вече споменах е поставянето на тестото в съда за печене (който не намазнявам, за да не стане прекалено).  Всяка задача в кухнята си има инвентар, но една обикновена домакиня като мен няма как да притежава всичко необходимо. За това и при флена се наложи да използвам тавичка вместо ринг. Избрах си тавичка с декоративни стени, но това направи задачката с тестото малко по-сложна.  От втория опит успях да развия разточеното тесто от точилката и да го напасна по стените (не с пръсти)  без да се скъса. Последва едно не съвсем успешно сляпо печене – стените се смъкнаха малко, а ръбчетата на тестото се изпекоха повече от необходимото. Ако печете с темпераментна фурна, като моята е хубаво ръбчетата да се покрият и да се отворят съвсем накрая. Не посмях да извадя кората за  флена от тази тавичка, понеже предусешах неуспеха, поради грешния съд, но това не би трябвало да е проблем с обикновени рингове. Последва хубаво изстиване преди пълненето.

Пълнежа при флена предлага толкова много вариации. В случая избрах обикновен сладкарски крем и бананови резени.  За да не покафевеят, банановите резени се потапят в лимонов сок преди реденето. Преди сервирането е хубаво флена да престои един час в хладилника, за да се смесят добре вкусовете. Скоро след това, флена беше история

прочети коментари (0)

Още преди да се усетим, врагът събираше сили, трупаше единици, които след три яденета придобиваха заплашителен вид. Строени във високи купчинки, въоръжени със собствените ни ножове и вилици, бяха окупирали територията около долината „Мивка“, като заплашваха да разпространят окупацията си и над Шкафовите равнини. Техният предводител, тенджерата под налягане наблюдаваше строевете си от височината на купчина тави. На предна линия бяха наредени обикновените чинии, зад тях чашите осъществяваха тактическо наблюдение и докладваха на висшестоящите тигани и тенджери. Както и подозихарме, основният им план беше да завладеят прохода „Канал“ и да пуснат в действие тайния си проект – химическо оръжие „Смрад“ в комбинация с биологична атака. Необходимо им беше само да спечелят време.

В нашия лагер след докладите на шпионите за числеността на врага започна въоръжаване за предстояща офанзива. В никакъв случай ордите на Мръсните чинии не можеше да се оставят да завладеят долината „Мивка“, камо ли да се застоят там. Решаващата битка щеше да се състои преди залез. Когато меките лъчи на слънцето проникнаха над бойното поле извадихме основното си оръжие  с кодово название F52 с лимонов аромат за заблуда на врага. Гъбените оръдия бяха заредени и готови за действие. Внушителния размер на оръжето ни не впечатли врага, докато на хоризонта не се появиха Латексовите ръкавици. С ловки движения сграбчиха чиния от предната линия и нанесоха от оръжето. За наша радост, оръжието се оказа по-силно отколкото си бяхме преставяли. Врагът удари на бяг към Огнените кратери на планина „Стара печка“, но за него нямаше спасение дори там. Преди хладния здрач да обхване полесражението от ордите на Мръсните чинии не беше останал дори един войн.  Над равнините Шкаф се стелеше само остатък от миризмата на нашето оръжие – последния спомен от една епична битка за чистота.

прочети коментари (0)

Понякога се налага да пуснеш една мечта, за да се сбъдне. Точно това ми се случи преди няколко дни – след поредния опит да намеря изгодни дистанционни сладкарски курсове, който се провали с гръм и трясък се отказах. Казах си, какво пък, ще готвя сладки неща както мога и от където намеря рецепти без да си давам излишно зор, пък когато се получи ще се радвам. Тествала съм много рецепти и за мое съжаление голяма част от тях са ме разочаровали. Това е и причината да тръгна да търся сладкарско обучение, за да мога да различавам истинските от фалшивите рецепти и да разработвам правилно свои такива. Възможностите за такова обучение обаче са повече от разочароващи,  изцяло извън досега ми от мястото на което живея и с особена неохота се отказах.

Да, ама не !Точно ден по-късно в ръцете ми попаднаха купчина чудесни професионални учебници по сладкарство и пекарство и сега стъпвам на метър от земята. Най-после мечтата ми да правя перфектните сладкиши и печива ще се сбъдне и то без да фалирам или да заминавам някъде на обучение. Сама, в уюта на любимата ми мъничка кухня ще мога да постигна мечтата си да приготвям най-хубавите сладкиши за съпруга ми, а и да ги снимам. Хубава снимка не може да се получи ако храната не е приготвена да изглежда изящно и апетитно, а при мен това до сега „лекичко“ куцаше. Тепърва има да се уча на страшно много неща, които ще е радост за мен да мога да споделя.

А сега запретвам ръкави и се захващам с първия си урок – приготвяне на фленове и тарти!

прочети коментари (2)

Днес ще издам съвсем мъничко за това какво готвим в <bgwebdeveloper /> тази пролет – благинки за дизайнери! Няма дизайнер, на който да не са му потрябвали дори най-елементарни щампи за някой проект, но правенето на такива отнема много време и енергия. Още повече когато те трябва да са tileable (ще ме прощавате за чуждицата) задачата става доста дълга. Именно за това се заех с бойната задача да разработя колекции щампи с цветове от последните предвиждания на модните прогнози. Това, което ви показвам е първата корица на колекция геометрични щампи с точки – предстоят още много

прочети коментари (0)

Да направя темплейт от доста време седи в списъка ми с неща, но така и не стигах до това. Дали защото ми се струваше твърде сложно начинание, дали поради липса на организираност… може би заради всичко това взето заедно, но ето – първата тема за WordPress вече е готова. Исках да е нещо съвсем различно, от нещата, които разгледах, избирайки темата на този блог, за това се спрях на традиционен български дизайн. Темата можете да видите тук.

Идеята за точно този вид се роди по време на съвсем скорошно посещение на Копривщица – мъничкото градче беше затрупано с толкова много  прекрасен сняг! Скоро ще пусна снимки от това пътуване, което си беше странно изживяване – особено отиването до там и обратно с БДЖ , но за това по-натам. Виждала съм много опити да се направи дизайн с български мотиви и винаги ми е правело впечатление, че се получава твърде претрупано, твърде кичозно и не интересно. Опитах се да направя нещо по-живо, забавно и използваемо. Какво мислите, успях ли?

прочети коментари (0)

За всеки, който ме познава не е тайна, че обожавам да приготвям сладки неща. Не се сещам за по-голямо изкушение да влезна в кухнята от някоя нова рецепта за сладки, кифли или торта. Тези пурички обаче бяха истинско предизвикателство – трябваше да станат като „на баба“, с единствената подсказка, че се използвала мас. Рецептата разработвам от доста време насам – тествах, променях съставки, продукти, количества, опитвах най-различни сладка и завивания.  Всеки път обаче бабините сладки ми се изплъзваха – или се получаваха твърде ронливи, или твърде сухи, понякога сладкото изтичаше, но всичко това само ги правеше още по-интересна задача. Това е първата рецепта, до която достигам сама и за моя радост снощи получи пълно одобрение! Сладките от снимката едвам дочакаха сутринта и веднага след това изчезнаха, заедно с топлата чаша мляко за закуска. Да, изключително нездравословна закуска, но на кой му пука – такова удоволствие не се пропуска!

Ето я и рецептата:

Продукти:

1 жълтък

5 с. л. маргарин

1 1/2 ч. л. мас

2 с. л. пудра захар

2 с. л. вода

160 гр. брашно

мармалад по избор

пудра захар за поръсване

Приготвяне:

Фурната се загрява до 180 градуса.

Жълтъка се смесва с мазнините и се разбърква много добре докато се получи хомогенна смес. След това се добавят пудрата захар и водата. Последно се добавя брашното – на веднъж и се бърка – първо с лъжица, после с ръце, колкото да се оформи топка. Топката се разточва на правоъгълна кора с дебелина от половин сантиметър. От нея се изрязват квадрати. Във всеки квадрат се поставя по една чаена лъжичка от мармалада на ивица, успоредно на една от страните. След това се навива – първо страната, на която мармалада е успореден се слага върху него и после на руло. Краищата на рулото се притискат и потупват няколко пъти, за да не са остри. Пуричките се слагат в тава  – ненамазнена емайлирана – не залепват.  Изпичат се до леко покафевяване на страните, на които лежат. Трябва да са светли. Веднага след изваждането от фурната тавата се разклаща, за да се отделят пуричките. Оставят се да изстинат 5 минути, след което се наръсват с пудра захар и се сервират.

А сега по-подробно – най-важното при тези пурички са продуктите. Колкото по-качествени, толкова по-добре. Това особено важи за маргарина – пробвах най-различни марки, но Deli дава най-добър резултат.  Мармалада – задължително гъст и лепкав. Всяко по-рядко сладко ги разкисва, а и изтича. В случая ползвам от череши, но това определено не е важно. Мармалада направих миналата пролет от хрущялки. Тогава ме беше много яд, че се получи гъст и лепкав, но се оказа изключително добър за печене. За мазане на филия не става, но е незаменим при печене на кифли.

Кифлите са една друга история, за която по-натам ще разказвам

прочети коментари (1)

Готвенето ден за ден се оказва твърде скъпо и непредвидимо. За да огранича до определена степен непредвидените харчове смятам да въведа  правенето на меню за месеца в къщи.  Защо започвам от средата на февруари? И аз това се питам, но все пак по-добре късно, отколкото никога , нали?!

Меню за февруари

Седмица 6

Сряда, 10 февруари 2010 – Грах с яйца и кашкавал

Четвъртък, 11 февруари 2010 – Вита баница със сирене

Петък, 12 февруари 2010 – Киш Лорен

Събота, 13 февруари 2010 – Лучена супа

Неделя, 14 февруари 2010 – Ризото с гъби

Седмица 7

Понеделник, 15 февруари 2010 – Скумрия на скара с гарнитура от задушени зеленчуци

Вторник, 16 февруари 2010 – Пица

Сряда, 17 февруари 2010 – Боб чорба

Четвъртък, 18 февруари 2010 – Картофени кюфтета

Петък, 19 февруари 2010 – Спагети Карбонара

Събота, 20 февруари 2010 – Миш маш

Неделя, 21 февруари 2010 – Солени палачинки

Седмица 8

Понеделник, 22 февруари 2010 – Яхния от картофи

Вторник, 23 февруари 2010 – Сарми в лозови листа

Сряда, 24 февруари 2010 – Пица

Четвъртък, 25 февруари 2010 – Супа борш

Петък, 26 февруари 2010 – Скумрия в доматен сос

Събота, 27 февруари 2010 – Пълнени картофи

Неделя, 28 февруари 2010 -  Кюфтета

*Менюто се отнася за вечерите. За закуска – предстои

прочети коментари (0)

Снимка: Боряна Костова

Откога чакам да ни се случи толкова хубава зима, колкото тази – съвсем истинска, като тези от детството ми, когато грабвахме шейните  и се пързаляхме докато вече не можем да изкачим хълмчетата в квартала

Хубаво натрупалия сняг е толкова красив, но по никакъв начин не ме подтиква да ида на пазар за продукти за някое ново ястие. За това се възползвах от наличната зимнина и запаса от лук, за да приготвя съвсем простичък и бърз зелен фасул плакия. Това е най-бързо приготвящото се ястие за което въобще мога да се сетя, а същевременно и много вкусно. Двадесет минути са напълно достатъчни за приготвянето му – от рязането на лука до сервирането. Зеления фасул плакия  е и изгодно ястие – на порция се падат по някакви стотинки, което в сегашната обстановка е сериозно предимство за много домакини (и за мен включително).  Ето и рецептата.

прочети коментари (0)